1 Елиуй продължи да говори и каза:
2 „Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога.
3 Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост,
4 понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.
5 Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен.
6 Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото.
7 Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат.
8 Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
9 Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели,
10 и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха.
11 Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост.
12 Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
13 Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове.
14 Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници.
15 Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото.
16 И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.
17 Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане.
18 Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп.
19 Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила.
20 Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват.
21 Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.
22 Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него?
23 Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: „Ти постъпваш несправедливо?“
24 Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват.
25 Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече.
26 Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим.
27 Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд.
28 Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората.
29 И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра?
30 Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак.
31 От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие.
32 В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари.
33 Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“