1 В отговор Вилдад Савхеец каза:
2 „Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър!
3 Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата?
4 Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им.
5 Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия,
6 и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище.
7 Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.
8 И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха;
9 тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка.
10 Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите:
11 „Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода?
12 Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.“
13 Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне.
14 Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк.
15 Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои.
16 Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината.
17 Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той.
18 Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: „Не съм те виждало!“
19 Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.
20 Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника.
21 Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти – с радостно възклицание.
22 Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“