1 Йов продължи своето слово:
2 „Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми.
3 Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми,
4 моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама!
5 Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност.
6 Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.
7 Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей.
8 Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му?
9 Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда?
10 Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време?
11 Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият.
12 Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?
13 Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия.
14 Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб.
15 Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат.
16 Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина
17 – всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто.
18 Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач;
19 ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв.
20 Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря.
21 Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му.
22 Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него.
23 Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“