1 В отговор Йов каза:
2 „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие!
3 Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш?
4 И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;
5 бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.
6 Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.
7 Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.
8 Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.
9 Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.
10 Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.
11 Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.
12 Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.
13 Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,
14 нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.
15 Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог.
16 Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,
17 макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.
18 Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик.
19 И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините!
20 Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.
21 О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел.
22 Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.