1 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,
2 разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,
3 а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.
4 Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.
5 Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
6 Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.
7 Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“
8 Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.
9 Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.
10 Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.
11 Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.
12 С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.
13 Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“
14 Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.
15 Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.
16 Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?
17 Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,
18 понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.
19 Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.
20 Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,
22 защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“