1 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.
2 За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.
3 От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,
4 късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.
5 Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,
6 за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.
7 Викат между храстите, врат се под трънаците –
8 подли и безименни човеци, измет на земята.
9 На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.
10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.
11 Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.
12 Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,
13 а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.
14 Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.
15 Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.
16 И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.
17 Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.
18 С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.
19 Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.
20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.
24 Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?
25 Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26 Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.
27 Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.
28 Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.
29 Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.
30 Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.
31 Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“