5 Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“
6 Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“
7 След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме.
8 А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището.
9 Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри!“
10 Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.
11 И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат.