1 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.
2 За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.
3 От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,
4 късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.
5 Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,
6 за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.