17 Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.
18 С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.
19 Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.
20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.