20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.
24 Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?
25 Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26 Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.