7 Викат между храстите, врат се под трънаците –
8 подли и безименни човеци, измет на земята.
9 На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.
10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.
11 Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.
12 Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,
13 а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.