24 Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“
25 Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила,
26 ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви,
27 прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка –
28 това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
29 Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?
30 Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.