27 прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка –
28 това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
29 Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?
30 Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.
31 Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“
32 Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.
33 Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,