31 Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“
32 Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.
33 Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,
34 понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35 Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.
36 Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.
37 Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.