13 Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,
14 Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш.
15 Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми.
16 Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване.
17 Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него?
18 Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг?
19 Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си?