3 Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени.
4 Когато лягам казвам: „Кога ще настъпи ден?“ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори.
5 Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.
6 Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда.
7 Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.
8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма.
9 Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак,