5 Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.
6 Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда.
7 Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.
8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма.
9 Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак,
10 няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.
11 Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.