8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма.
9 Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак,
10 няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.
11 Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.
12 Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене?
13 Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,
14 Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш.