20 Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.
21 Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.
22 Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.
23 Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.
24 Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?
25 А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие,
26 летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.