27 Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,
28 то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.
29 Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?
30 Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,
31 и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.
32 Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33 О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.