1 Слушайте словото което Господ говори вам, доме Израилев.
2 Така говори Господ: Не учете пътя на езичниците, И от небесните знамения не се плашете, Защото езичниците се плашат от тях.
3 Защото узаконенията на народите са суетни; Защото секат дърво от дъбравата, Издялване на дърводелски ръце с топор.
4 Украшават го със сребро и злато: Утвърждават го с гвозде и чукове За да не се клати.
5 Стоят прави като финик, Но не говорят: Те трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да сторят зло, Нито им е възможно да сторят добро.
6 Няма подобен тебе, Господи: Велик си, и велико името ти в сила.
7 Кой не би се убоял от тебе, Царю на Народите? Защото тебе принадлежи това; Защото между всичките мъдри на народите, И във всичките им царства, няма подобен тебе.
8 Но съвсем скотски и безумни са: Учение суетно е: дърво е то.
9 Сребро леяно в плочи се донася от Тарсис, И злато от Уфаз, Дело на художник[D1] И на златарски ръце: Синя и багрена е дрехата им: Всичко това е дело на изкусни.
10 Но Господ е Бог истинний, Бог живий, и вечний Цар: В гнева му земята ще се потресе, И народите не ще устоят в негодуването му.
11 [Така ще им речете: Тези богове, които не са направили небето и земята, Ще загинат от земята и изпод това небе.]
12 Той направи земята със силата си, Утвърди вселенната с мъдростта си, И разпростря небесата с разума си.
13 Когато изпраща гласа си има множество води на небесата, И възводи облаци от краищата на земята: Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата си.
14 Всеки человек стана като скот в знанието: Всеки леятел се посрами от кумира; Защото е лъжа леянето му, И дихание няма в него.
15 Суета са те, дело на заблуждение: Във времето на посещението им, те ще загинат.
16 Делът на Якова не е както са те; Защото той е който е създал всичко: И Израил е жезъл на наследието му: Господ Саваот е името му.
17 Събери от земята стоката си, Ти която живееш в твърдел;
18 Защото така говори Господ: Ето, аз този път ще изхвърля като с праща жителите на таз земя, И ще ги утесня, та да намерят злото.
19 Горко ми за съкрушението ми! Раната ми е болезнена; но аз рекох: Наистина това е моя болезн, и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми запустя, и всичките ми въжа се скъсаха; Синовете ми се отделиха от мене, и ги няма: Няма вече кой да разпъне шатъра ми И кой да дигне опоните ми.
21 Понеже пастирите станаха като скотове И не потърсиха Господа, За то не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22 Ето, слух шумен иде, И метеж голям от северната земя, За да превърне Юдините градове в запустение, Селение на чакали.
23 Господи, познавам че пътят на человека не зависи от него: На человек който ходи не е възможно да управя стъпките си.
24 Господи, накажи ме, но със съдба, - Не с яростта си, за да ме не довършиш.
25 Изливай яростта си на езичниците които не те познават, И на родове които не призовават името ти; Защото те поядоха Якова, И погълнаха го, и разориха го, И запустиха селението му.