1 Ако се върнеш, Израилю, Говори Господ, върни се към мене; И ако махнеш мерзостите си от лицето ми, Тогаз не ще бъдеш преместен.
2 И в истина, в съдба, и в правда Ще се закълнеш и речеш: Жив Господ! И народите ще се благославят в него, И в него ще се прославят.
3 Защото така говори Господ На мъжете Юдини и Ерусалимски: Изорете целиняка си, И не сейте между тръне.
4 Обрежете се Господу, И отнемете краекожието на сърдцето си, Мъже Юдини и жители Ерусалимски, За да не излезе яростта ми като огън, И се разпали поради злото на деянията ви, И не ще има кой да я угаси.
5 Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, и речете: Възтръбете с тръба по земята, Викнете велегласно та речете: Съберете се, и да влезем в утвърдените градове.
6 Възвисете хоругва към Сион: Бягайте, не се спирайте; Защото аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.
7 Лъвът възлезе от ляга си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си за да запусти земята ти: Градовете ти ще бъдат съсипани, и не ще имат жители.
8 За то опашете се с вретища, плачете, и лелекайте; Защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас:
9 В онзи ден, говори Господ, Сърдцето на царя ще се изгуби, И сърдцето на князовете; И свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.
10 Тогаз рекох: О Господи Иеова! Наистина ти съвсем си излъгал тези люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; А ножът е достигнал до душата.
11 В онова време ще рекат на тези люде и на Ерусалим: Зноен вятър от хълмовете на пустинята Духа към дъщерята на людете ми, Не да отвее, нито да очисти.
12 От тях силен вятър ще дойде за мене; А аз сега ще произнеса съдби на тях.
13 Ето, като облак ще възлезе, И колесниците му като вихрушка: Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.
14 Ерусалиме, омий сърдцето си от зло За да се избавиш: До кога ще пребъдват в тебе лошите помисли?
15 Защото глас от Дан известява И прогласява скърб от гората Ефрем.
16 Обадете това на народите: Ето, прогласете против Ерусалим че обсадители идат от далечна земя, И издават вика си против Юдините градове.
17 Като стражи на полето се наредиха против него изоколо, Защото се възбунтува против мене, говори Господ.
18 Твоето поведение и твоите деяния ти причиниха това: Това е твоето зло: ей, горко е, ей, стигна до сърдцето ти.
19 Утробата ми, утробата ми! Боли ме в дълбините на сърдцето ми: Сърдцето ми се смущава в мене: не мога да мълча, Защото си чула, душо моя, глас от тръба, Възклицание на бой.
20 Погибел върх погибел се прогласява; Защото всичката земя се опустошава: Внезапно шатрите ми запустяха, И опоните ми в една минута.
21 До кога ще гледам хоругва, Ще слушам глас от тръба?
22 Защото моите люде са безумни, Не ме познават: Глупави синове са, И нямат разум; Мъдри са да правят зло, Но да правят добро не умеят.
23 Погледнах на земята, и ето, неустроена и пуста, - На небесата, и нямаше светлината им.
24 Погледнах горите, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.
25 Погледнах, и, ето, нямаше человек, И всичките небесни птица бяха побягнали.
26 Погледнах, и, ето, плодоносната страна пуста, И всичките й градове съсипани От лицето на Господа, От неговата пламенна ярост.
27 Защото така говори Господ: Всичката земя ще е пуста; Но съвършено изтребление не ща да направя.
28 За то земята ще сетува, И небесата горе ще се помрачат; Защото аз говорих, аз намислих, И не ще да се разкая нито ще се върна от това.
29 От метежа на конниците и на стрелците Всичкий град ще побегне: Ще отидат в гъстаците, И ще възлязат по скалите: Всеки град ще бъде оставен, И не ще да има человек да живее в тях.
30 И ти запустяла, какво ще направиш? Ако се облечеш и с червено, Ако се украсиш и със златни украшения, Ако и премного стивие да теглиш на очите си, Напраздно ще се украсиш: Любовниците ти ще те презрят, ще търсят живота ти.
31 Защото чух глас като на жена кога ражда, Болезни като на онази която първ път ражда, Глас на Сионовата дъщеря Която въздиша, простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.