Еремия 51 BG1871

1 Така говори Господ: Ето, аз подигам вятър губителен върх Вавилон И върх онези които живеят всред противниците ми.

2 И ще проводя върх Вавилон веятели, И ще го извеят, и ще изпразднят земята му; Защото в деня на злощастието ще дойдат от всякъде против него.

3 Стрелец върх стрелец да запъва лъка си, И върх оногоз който се големее с бронята си; И не жалете младите му: Изтребете всичката му войска.

4 И убитите ще паднат в Халдейската земя, И прободените по улиците му.

5 Защото Израил не се остави, нито Юда, От Бога своего, от Господа на Силите, Ако и да се изпълни земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

6 Бягайте изсред Вавилон Та отървете всеки душата си: Да не погинете в безаконието му; Защото е време на отмъщение Господне: Въздаяние той въздава нему.

7 Вавилон биде златна чаша в ръката Господня Която опиваше всичката земя: От виното му пиха народите; За то народите обезумяха.

8 Падна внезапно Вавилон и се съкруши: Лелекайте за него: Вземете балсама за раната му, Негли се изцели.

9 Употребихме лекове за Вавилон, но не се изцели: Оставете го, и да отидем всеки в земята си; Защото съдбата му стигна до небето, И възвиси се дори до облаците.

10 Господ яви правдата ни: Елате и да прикажем в Сион Делото на Господа Бога нашего.

11 Изтрийте стрелите: хванете си щитовете: Господ събуди духа на Мидските царе; Защото намерението му е против Вавилон да го изтреби; Понеже отмъщението на Господа е, Отмъщение на храма му.

12 Възвисете знаме против Вавилонските стени, Уякчете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще свърши онова Което изрече против Вавилонските жители.

13 О ти който живееш край много води, Който си пълен със съкровища, Дойде свършъкът ти, Предел на лихоимството ти.

14 Господ на Силите се кле в себе си и рече: Непременно ще те напълня с человеци като със скакалци; И ще дигнат възклицание против тебе.

15 Той е направил земята със силата си, Утвърдил вселенната с мъдростта си, И разпрострял небесата с разума си.

16 Когато изпуща глас, стават много води на небесата, И възвожда облаци от земните краища: Прави светкавици за дъжд, И пуща вятър из съкровищата си.

17 Всеки человек стана като скот от знанието си: Всеки леятел се посрами от кумирите; Защото е лъжа леяното му, И няма в тях дихание.

18 Суета са те, дело на заблуждение: Във времето на посещението им ще погинат.

19 Не е като тях Якововият Дял, Защото Той е който създаде всичко; И Израил е жезълът на неговото наследие: Господ Саваот е името му.

20 Ти ми си дрекол, оръдие за бран; И чрез тебе ще съкруша народи; И чрез тебе ще изтребя царства;

21 И чрез тебе ще съкруша коня и всадника; И чрез тебе ще съкруша колесницата и седещите на нея;

22 И чрез тебе ще съкруша мъж и жена; И чрез тебе ще съкруша стар и млад; И чрез тебе ще съкруша юноша и дева;

23 И чрез тебе ще съкруша пастир и стадото му; И чрез тебе ще съкруша земледелец и неговия чифт волове; И чрез тебе ще съкруша войводи и началници;

24 И ще въздам на Вавилон И на всичките жители Халдейски Всичкото им зло което направиха на Сион Пред вас, говори Господ.

25 Ето, аз съм против тебе, горо губителна, говори Господ, Която разоряваш всичката земя; И ще простра ръката си върх тебе, И ще те низрина от скалите, И ще те направя гора изгорена.

26 И не ще да вземат от тебе камик за ъгъл, Нито камик за основания; Но ще бъдеш пустота вечна, говори Господ.

27 Възвисете знаме на земята: Възтръбете с тръба в народите: Опълчете против нея народите: Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини, и на Асханаз: Поставете над нея главатари: Възведете коне като четинави скакалци.

28 Пригответе против нея народи, - Мидските царе, Войводите им, и всичките им началници, И всичката земя на държавата им.

29 Земята ще се потресе и постене; Защото мисълта Господня ще се извърши против Вавилон, За да направи Вавилонската земя пустиня необитаема.

30 Юнаците Вавилонски престанаха от да ратуват, Останаха в твърделите си: Силата им изчезна: Станаха като жени: Изгориха селенията му: Вереите му са съкрушени.

31 Скоротечец ще тича в посрещане скоротечцу, И вестител в посрещане вестителю, За да известят на Вавилонския цар че градът му се превзе от края,

32 И че преходите се хванаха, И изгориха с огън тръстниците, И ратните мъже се разтрепераха;

33 Защото така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Вавилонската дъщеря е като гумно: Време е да се овършее: Още малко, и ще дойде времето на жетвата й.

34 Навуходоносор Вавилонский цар ме изяде, Съкруши ме, Направи ме празден съсъд, Погълна ме като ламя, Напълни утробата си с моите сладки неща, И ме оттласна.

35 Неправдата която е върх мене и върх плътта ми да бъде върх Вавилон, Ще рече жителката на Сион, - И кръвта ми върх жителите Халдейски, Ще рече Ерусалим.

36 За то така говори Господ: Ето, аз ще разсъдя съдбата ти, И ще отмъстя отмъщението ти; И ще направя морето му сухо, И ще изсуша източника му.

37 И Вавилон ще бъде на грамади, Жилище на чакали, Ужас и звиздание, Необитаем.

38 Ще рикаят купно като лъвове, Ще реват като млади лъвове.

39 Когато се сгорещят ще им предложа пировете им И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, и да се не събудят, Говори Господ.

40 Ще ги сваля като агънци за клане, Като овни с ярци.

41 Как се превзе Сесах, И се улови славата на всичката земя! Как стана Вавилон ужас на народите!

42 Морето възлезе против Вавилон: Покрит биде под множеството на вълните му.

43 Градовете му станаха запустение, Земя безводна и пуста, Земя в която не живее никой человек, Нито человечески син преминва през нея.

44 И ще накажа Вила у Вавилон, И ще извадя из устата му колкото е погълнал; И народите не ще се съберат вече при него; И самата Вавилонска стена ще падне.

45 Люде мои, излезте изсред него, И спасете всеки душата си От гнева на яростта Господня.

46 Да не ослабее сърдцето ви и се убоите От известието което ще се чуе в тази земя; А ще дойде известието в едната година, И подир него известието в другата година, И насилство на земята, властител против властител.

47 За то, ето, идат дни, И ще направя посещение върх идолите на Вавилон; И всичката му земя ще се посрами, И всичките му убити ще паднат всред него.

48 Тогаз небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат върх Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат върх него от север, говори Господ.

49 Както Вавилон направи убитите Израилеви да паднат, Така и у Вавилон ще паднат убитите на всичката земя.

50 Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте: Помнете Господа от далеч, И Ерусалим да възлезе на сърдцето ви.

51 Засрамихме се, защото чухме укор: Срам покри лицето ни; Защото влязоха странни в светилищата на дома Господен.

52 За то, ето, идат дни, говори Господ, И ще направя посещение върх идолите му, И по всичката му земя смъртно ранените ще охкат.

53 И ако възлезе Вавилон до небето, И ако утвърди на високо силата си, Ще дойдат от мене изтребители върх него, говори Господ.

54 Глас на вопъл иде от Вавилон, И големо съкрушение от Халдейската земя;

55 Защото Господ изтребва Вавилон, И отмахнува от него големия глас; И вълните им хвучат като много води: Екотът на гласа им се чуе;

56 Защото изтребителят дойде върх него, върх Вавилон, И юнаците му се хванаха: Лъковете им се съкрушиха; Понеже Господ е Бог на въздаяния: Непременно ще направи въздаяния.

57 И ще опия князовете му, и мъдрите му, Войводите му, началниците му, и юнаците му; И ще спят сън вечен, и няма да се събудят, Говори Царят на когото името е Господ Саваот.

58 Така говори Господ Саваот: Широките Вавилонски стени съвсем ще се съсипят, И всичките му порти ще се изгорят с огън; И людете всуе ще се трудят, И народите за огъня, и ще се уморят.

59 Словото което пророк Иеремия заповяда на Сараия сина на Нирия, сина Маасиева, когато отхождаше от Седекия Юдиния цар у Вавилон, в четвъртото лето на царуването му; и Сараия бе главен постелник.

60 А Иеремия писа в една книга всичките злини които щяха да дойдат върх Вавилон, всички тези думи писани против Вавилон.

61 И рече Иеремия на Сараия: Когато отидеш у Вавилон да видиш и да прочетеш всички тези думи,

62 тогаз ще речеш: Господи, ти си говорил против това място за да го изтребиш, та да няма кой да живее в него, от человек до скот, но да е вечна пустота.

63 И като свършиш да четеш тази книга, ще вържеш на нея камик и ще я хвърлиш всред Евфрат,

64 и ще речеш: Така ще потъне Вавилон, и няма да стане, от злото което аз ще докарам върх него; и ще се уморят. До тук са думите на Иеремия.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52