1 Говорят: Ако напусне някой жена си, Та отиде от него и се ожени за друг мъж, Ще се върне ли пак онзи при нея? Не ще ли се оскверни съвсем тая земя? А ти си блудствувала с много любовници; Но върни се пак към мене, говори Господ.
2 Подигни очите си към високите места Та виж де не са блудствували с тебе: По пътищата си седяла за тях Както Аравянин в пустинята, И осквернила си земята С блудството си и със злодеянията си.
3 За то задържани бидоха дъждовете Та не стана пролетен дъжд; А ти имаше чело на блудница: Отхвърлила си всеки срам.
4 Не щеш ли да викаш от сега към мене: Отче мой, ти си наставник на младостта ми?
5 Ще съхранява ли той гнева си за всегда? Ще го пази ли до край? Ето, така си говорила, и правила си злодеяния колкото си могла.
6 И в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Отиде на всека висока гора и под всяко зелено дърво та блудствува там.
7 И като направи всичко това, рекох: Върни се към мене; и не се върна. И видя това сестра й невярната Юда.
8 И видях че, когато Израил отстъпницата прелюбодействува, и аз я напуснах и дадох й разпусната й книга, сестра й, невярната Юда, не се устраши, но отиде та блудствува и тя.
9 И с невъздържането в блуда си оскверни местото, и прелюбодействува с каменете и с дървата.
10 И във всичко това сестра й, Юда невярната, не се върна към мене с всичкото си сърдце, но с лъжа, говори Господ.
11 И рече ми Господ: Израил отстъпницата оправда себе си повече нежели Юда невярната.
12 Иди та прогласи тези думи към север, и речи: - Върни се, Израилю, отстъпнице, говори Господ; И няма да направя да падне гневът ми върх вас: Понеже съм милостив, говори Господ, Не ще съхраня гняяв за всегда.
13 Само познай беззаконието си, че си отстъпила от Господа Бога твоего, И разделила си пътищата си на чуждите Под всяко зелено дърво, И не послушахте гласа ми, говори Господ.
14 Върнете се, синове отстъпници, говори Господ, Ако и да се отвърнах аз от вас; И ще ви взема едного от град, а двама от род, И ще ви въведа в Сион;
15 И ще ви дам пастири според сърдцето си, И ще ви пасат със знание и разум.
16 И когато се умножите и нарастете на земята, В онези дни, говори Господ, Не ще да произносят вече: Ковчегът на завета Господен! Нито ще им дойде той на ум, Нито ще си напомнят него, нито ще го посетят, Нито ще се направи вече това.
17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; И всичките народи ще се съберат при него В името Господне, в Ерусалим; И няма вече да ходят Подир жестокостта на лукавото си сърдце.
18 В онези дни Юдиният дом ще ходи с Израилевия дом; И ще дойдат наедно от северната земя В земята която дадох наследие на отците ви.
19 Но аз думах: Как да те наредя между чадата, И да ти дам земя желаема, Славно наследие на силите на народите? И рекох: Ти ще ме назовеш: Отче мой, И няма да се отвърнеш от вслед мене.
20 Наистина както става жена невярна на мъжа си, Така вие станахте мене неверни, Доме Израилев, говори Господ.
21 По хълмовете глас се чу, Плач и моления на Израилевите синове; Защото развратиха пътя си, Забравиха Господа Бога своего.
22 Върнете се, синове отстъпници, И ще изцеля отстъпленията ви. Ето, ние идем към тебе; Защото ти си Господ Бог наш.
23 Наистина праздна е надеждата от хълмовете И от множеството на горите: Само в Господа Бога нашего е спасението Израилево.
24 Защото срамотата пояде труда на отците ни от младостта ви, - Стадата им и чредите им, Синовете им и дъщерите им.
25 В посрамлението си лежим, И безчестието ни покрива ни; Защото съгрешихме Господу Богу нашему, Ние и отците ни, От младостта си дори до този ден, И не послушахме гласа на Господа Бога нашего.