1 В онова време, говори Господ, ще изхвърлят Костите на Юдините царе, и костите на князовете им, И костите на свещениците, и костите на пророците, И костите на Ерусалимските жители от гробовете им;
2 И ще ги пръснат пред слънцето и луната, И пред всичкото небесно воинство които те възлюбиха, И на които служиха, и подир които ходиха, И които потърсиха, и на които се поклониха: Няма да се съберат нито ще се погребат: Ще бъдат за тор по лицето на земята.
3 И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичкия остатък на останалите от този лош род, Които би останали във всичките места дето бих ги изгонил, Говори Господ Саваот.
4 И ще им речеш: Така говори Господ: Ако някой падне, не става ли? Ако се някой отбие, не ще ли се върне?
5 Защо тези Ерусалимски люде се отбиха С всегдашно отбиване? Прилепнали са за прелъщението: Не рачат да се върнат.
6 Слушах и чух, но не говориха право: Няма никой да се кае заради злото си И да рече: Що сторих? Всеки се върна в тичането си, Както кон който тича с устремление в боя.
7 Щъркът даже по небето знае определените си времена; И гъргорицата, и жеравът, и ластовицата Пазят времето на дохождането си; А моите люде не знаят съдбата Господня.
8 Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина лъжа е направило Лъжливото перо на писците.
9 Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господне, И коя мъдрост има в тях?
10 За то ще дам жените им на други, Нивите им на онези които ще ги наследят; Защото всеки, от малък до голям, Предал се е в лихоимство: От пророк до свещеник, Всеки прави лъжа.
11 Защото лекуваха повърхно съкрушението на дъщерята на людете ми, Като казват: Мир, мир! И няма мир.
12 Засрамиха ли се когато направиха мерзости? Ей, никак не ги досрамя, И стид що е не знаят. За то ще паднат между падащите: Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
13 Непременно ще ги изтребя, говори Господ: Не ще да има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повене; И това което им съм дал ще бяга от тях.
14 Защо седим? Съберете се, и да влезем в утвърдените градове, И да се умълчим там; Защото Господ Бог наш ни направи да се умълчим, И напои ни с вода на горест Понеже съгрешихме Господу
15 И чакахме мир, но нищо добро: Време на изцеление, но ето смятение.
16 Пръхането на конете му се чу от Дан: Всичката земя се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та поядоха земята и изпълнението й, Града и които живеят в него.
17 Защото, ето, аз проваждам вам змии, василиски, Които не се обайват, Но ще ви хапят, говори Господ.
18 Веселието ми се обърна на скърб: Сърдцето ми е изнемощяло в мене.
19 Ето гласа на викането на дъщерята на людете ми От далечна земя: Не е ли Господ в Сион? Царят му не е ли в него? Защо ме разгневиха с изваяните си, С чуждите суети?
20 Премина жетвата, мина се лятото, И ние се не избавихме.
21 Съкрушен съм заради съкрушението на дъщерята на людете ми: Помрачен съм: ужас ме обзе.
22 Няма ли балсама в Галаад? Няма ли там лекар? Защо прочее дъщерята на людете ми не намери изцеление?