1 А Пасхор Емировът син, свещеникът, който беше поставен началник в дома Господен, чу Иеремия като пророчествуваше тези слова.
2 И удари Пасхор Иеремия пророка, и хвърли го в кладата която бе в горната Вениаминова порта, в дома Господен.
3 И на утринта изведе Пасхор Иеремия из кладата. И Иеремия му рече: Господ не нарече името ти Пасхор, но Магор-мисавив.
4 Защото така говори Господ: Ето, ще те направя трепет на тебе и на всичките ти приятели; и ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще дам всичкия Юда в ръката на Вавилонския цар, и ще ги заведе пленници у Вавилон и ще ги порази с нож.
5 И ще дам всичкото богатство на този град, и всичките му трудове, и всичките му скъпоценни неща, и всичките съкровища на Юдините царе ще дам в ръката на неприятелите им, и ще ги разграбят, и ще ги вземат та ще ги заведат у Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, и всички които живеят в дома ти, ще отидете в плен; и ще влезеш у Вавилон, и там ще умреш, и там ще се погребеш, ти и всичките ти приятели на които си пророчествувал лъжливо.
7 Господи, примамил си ме, и примамих се: Ти си по-крепък от мене, и си превъзмогъл: Станах присмех вес ден: всички се подиграват с мене.
8 Защото като отворих уста, Вопия, викам, насилие и грабене; Защото словото Господне ми стана Поношение и присмех вес ден.
9 И рекох: Не ща да помена за него, Нито ще продумам вече в името му; Но неговото слово беше в сърдцето ми Като огън пламнал затворен в костите ми, И уморих се от да се въздържам, и не мога вече.
10 Защото чух клевета от мнозина: трепет от всекъде: Разказвайте, думат, и ще го разкажем. Всички с които аз бях мирен Гледаха да се спъна: думаха: Негли се измами, и ще превъзмогнем против него И ще му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като крепък борец, За то гонителите ми ще се спънат И не ще да превъзмогнат: Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно: Срамът ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, който опитваш праведния И гледаш вътрешностите и сърдцето, Да видя твоето отмъщение върх тях; Защото на тебе явих съдбата си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото освободи душата на сиромаха от ръката на лукавите.
14 Проклет денят в който се родих: Денят в който ме роди майка ми да не е благословен.
15 Проклет онзи человек който извести на баща ми И рече: Роди ти се мъжко дете, И с това го зарадва много;
16 И да бъде онзи человек като градовете Които Господ разори, и не се разкая; И да чуе заран вик, И на пладне вопъл;
17 Защото не ме умъртви от матката; - Или майка ми да ми е била гроб, И матката й да ме е държала във вечно зачатие!
18 Защо излезох из матката Да гледам труд и скърб, И да се свършат дните ми в посрамване?