1 О да би била главата ми вода, Очите ми източник на сълзи, Та да плача деня и нощя За убиените на дъщерята на людете ми!
2 О да бих имал в пустинята виталница за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото всички са прелюбодеи, Събрание на вероломни.
3 Запънали са и езика си за лъжа като лък: Укрепиха се на земята, не за истината; Защото напредват от зло на зло, И мене не познават, говори Господ.
4 Пазете се всеки от ближния си, И на никого брата не се надейте: Защото всеки брат спъва всякога, И всеки ближен ходи с клевета.
5 И прелъщава всеки ближния си, И не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване правят беззаконие.
6 Жилището ти е всред коварство: чрез коварство те се отричат да ме познаят, говори Господ.
7 За то така говори Господ Саваот: Ето, ще ги претопя Та ще ги опитам; Защото какво ще направя заради дъщерята на людете ми?
8 Езикът им е стрела смъртоносна: Говори коварно: Всеки говори мирно с устата си към ближния си, Но в сърдцето си поставя засада против него.
9 Не ща ли да ги посетя за това; говори Господ; Душата ми не ще ли да отмъсти на такъв народ?
10 За горите ще дигна плач и ридание, За пасбищата на пустинята сетувание; Защото изпогоряха, та няма человек да мине, Нито се чуе глас на стадо: От птица небесна дори до скот Побягнаха, отидоха.
11 И ще направя Ерусалим на грамади, селение на чакали; И градовете Юдини ще направя запустение, да няма обитатели.
12 Кой е онзи мъдър человек който може да разумее това, И комуто са говорили устата Господни за да възвести това, Защо се изгуби земята И е изгорена като пустиня, та да няма никой да минува?
13 И рече Господ: Понеже оставиха закона ми Който турих пред тях, И не послушаха гласа ми, И не ходиха в него,
14 Но ходиха подир жестокостта на сърдцето си, И подир Ваалимите както ги научиха бащите им,
15 За то, така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Ето, аз ще нахраня тези люде с пелин, И с вода на горест ще ги напоя,
16 И ще ги разпръсна между народите Които те и бащите им не познаха, И ще проводя нож подир тях Доде ги изтребя.
17 Така говори Господ Саваот: Смислете се, и повикайте оплаквателките да дойдат, И проводете за изкусните жени да дойдат;
18 И да побързат и да дигнат ридание за нас, За да низведат очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.
19 Защото глас на ридание се чу от Сион: Как се разорихме ние! Много се посрамихме, защото оставихме земята, Защото низринаха жилищата ни.
20 Слушайте прочее, жени, словото Господне, И да приеме ухото ви словото на устата му, И научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече младенците от улиците, Юношите от стъгдите.
22 Речи: Така говори Господ: И труповете на человеците ще бъдат хвърлени Като тор по лицето на нивата, И като ръкойка зад жетвар, И не ще има кой да събира.
23 Така говори Господ: Да не се хвали мъдър с мъдростта си, И да не се хвали силен със силата си, Да не се хвали богат с богатството си;
24 Но който се хвали да се хвали с това, че ме разумява и познава че аз съм Господ който правя милост, Съдба, и правда на земята; Понеже в това благоволя, говори Господ.
25 Ето, идат дни, говори Господ, И ще направя посещение На всичките обрязани с необрязаните:
26 На Египет, и на Юда, и на Едом, И на Амоновите синове, и на Моава, И на всичките, що си стрижат брадите, Които живеят в пустинята; Защото всички тези народи са необрязани, И всичкий дом Израилев е необрязан в сърдце.