1 И рече ми Господ: И Моисей и Самуил ако биха застанали пред мене, Душата ми не би се смилила за тези люде, Изпъди ги от лицето ми, и да излязат.
2 И ако ти рекат: Къде ще излезем? Тогаз ще им речеш: Така говори Господ: Които за смърт, на смърт; И които за нож, на нож; И които за глад, на глад; И които за плен, на плен.
3 И ще докарам на тях четири вида язви, говори Господ: Ножа за заклание, и псетата за влачене, И птиците въздушни, и зверовете земни, За пояждане и за изтребление.
4 И ще ги предам на тласкане по всичките царства на земята Заради Манасия сина на Езекия, Юдиния цар, За това което стори в Ерусалим.
5 Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6 Ти ме остави, говори Господ, Отишел си назад; За то ще простра ръката си върх тебе та ще те погубя: Дотегна ми да милея.
7 И ще ги извея с веялото в портите на таз земя: Ще ги обезчадя, ще изтребя людете си, Защото не се връщат от пътищата си.
8 Вдовиците им се умножиха пред мене повече от морския пясък: Доведох против тях, върх майката на младите, грабител на пладне: Докарах върх нея внезапно ужас и треперания.
9 Оназ която роди седем изнемощя, предаде дух: Нейното слънце зайде като беше още ден: Посрами се, и постидена биде; А останалите от тях ще предам на нож Пред неприятелите им, говори Господ.
10 Горко ми, майко моя, Защото си ме родила мъж за каране, И мъж за препиране с всичката земя! Нито дадох с лихва, нито ми са дали с лихва; А всеки от тях ме кълне.
11 Господ говори: Непременно ще те освободя за добро, Непременно ще направя неприятеля да се моли на тебе В бедно време и в скърбно време.
12 Желязото ще счупи ли желязото от север и медта?
13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам в разграбване без замяна; И то заради всичките ти грехове, и по всичките твои предели.
14 И ще те преведа с неприятелите ти На място което не знаеш; Защото огън се разпали в яростта ми, И ще гори върх вас.
15 Ти, Господи, познаваш: напомни си за мене, И посети ме, и отмъсти за мене на гонителите ми: Не ме отнимай поради дълготърпението си: Знай че за тебе претърпях поношение.
16 Като намерих твоите слова изядох ги; И твоето слово беше ми радост и веселие на сърдцето ми; Защото твоето име се призва върху мене, Господи Боже на Силите.
17 Не седнах в събор на подсмиватели, Нито се развеселих с тях: Седнах сам поради ръката ти; Защото ти ме изпълни с яростта си.
18 Защо е болката ми всякогашна, И раната ми тежка щото не приема изцеление? Щеш ли да ми си като лъжец И като недоверителни води?
19 За то, така говори Господ: Ако се върнеш, тогаз ще те поставя пак, И ще стоиш пред мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Ще бъдеш като устата ми. Те нека се обърнат към тебе; Но ти се не обръщай към тях.
20 И ще те направя пред тези люде крепка медна стена; И ще ратуват против тебе, но няма да ти надвият; Защото аз съм с тебе да те избавям И да те отървавам, говори Господ.
21 И ще те отърва от ръката на лукавите, И ще те изкупя от ръката на насилниците.