1 Словото което биде към Иеремия от Господа и каза:
2 Стани та слез в дома на грънчаря, и там ще те направя да чуеш словата ми.
3 И аз слязох в дома на грънчаря; и, ето, той работеше работа на витъла си.
4 И развали се в ръката на грънчаря съсъдът който правеше от кал; и пак го направи друг съсъд, както биде угодно на грънчаря да направи.
5 Тогаз биде слово Господне към мене и рече: -
6 Доме Израилев, не мога ли да направя вам Както този грънчар? говори Господ. Ето, както е калта в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в моята ръка.
7 Когато бих говорил за народ или за царство Да изкореня, и да съсипя, и да погубя,
8 Ако онзи народ против когото съм говорил Се върне от злото си, Ще се разкая от злото което намислих да му направя.
9 А когато бих говорил за народ или за царство Да съградя и да насадя,
10 Ако направи зло пред мене Да не слуша гласа ми, Тогаз ще се разкая заради доброто Което рекох че ще му направя.
11 И сега говори на Юдините мъже И на Ерусалимските жители и кажи: Така говори Господ: Ето, аз готвя зло върх вас, И мисля умишления против вас: Върнете се прочее всеки от лукавия си път, И оправете пътищата си и деянията си.
12 А те казват: Напраздно! Защото подир умишленията си ще ходим, И ще направим всеки според жестокостта на лукавото си сърдце.
13 За то така говори Господ: Попитайте сега между езичниците, Кой е чул такова? Израилевата девица направи много ужасно нещо.
14 Ще остави ли Ливанский снег скалата на полето? Ще оставят ли хладните изтичащи води които идат от далеч?
15 Но моите люде ме забравиха, кадиха на суетата, И препънаха ги в пътищата им, във вечните стези, За да ходят в стези на път ненаправен,
16 За да направят земята си запустение и вечно звиздание: Всеки що минува през нея ще остане ужасен и ще клати главата си.
17 Ще ги разпръсна пред врага както източен вятър: Ще им покажа гърб, а не лице, в деня на злощастието им.
18 Тогаз рекоха: Елате и да намислим умишления против Иеремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк: Елате и да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.
19 Внимавай на мене, Господи, И слушай гласа на онези които се препират с мене.
20 Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Напомни си че застанах пред тебе за да говоря добро за тях, За да отвърна твоята ярост от тях.
21 За то предай синовете им на глад, И дай ги в ръце на нож; И да станат жените им безчадни, вдовици; И мъжете им да бъдат поразени от смърт; И юношите им да паднат от нож на бой.
22 Да се чуе вопъл от къщите им Когато докараш внезапно пълкове върх тях; Защото изкопаха яма за да ме хванат, И скриха сети за нозете ми.
23 А ти, Господи знаеш всичкото им върх мене умишление за да ме умъртвят: Да не простиш беззаконието им, И греха им да не изгладиш пред лицето си; Но да се низвъргнат пред тебе: Действувай против тях във времето на гнева си.