1 Словото което биде към Иеремия от Господа. И рече: -
2 Застани във вратата на дома Господен Та проповядай там това слово, и речи: Слушайте словото Господне, всички Юдо Които влизате през тези врата за да се поклоните Господу.
3 Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Поправете пътищата си и деянията си, И ще ви утвърдя на това място.
4 Не се надейте на лъжливи думи да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.
5 Защото ако наистина поправите пътищата си и деянията си, Ако съвършено вършите съдба между человека и ближния му,
6 Ако не насилствувате чужденеца, сирачето, и вдовицата, И не проливате неповинна кръв на това място, Нито ходите вслед чужди богове за ваша повреда,
7 Тогаз ще ви направя да живеете на това място, В земята която дадох на отците ви от века до века.
8 Ето, вие се надеете на лъжливи думи От които няма да се ползувате.
9 Да ли като крадете, убивате, и прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо, и кадите Ваалу, И ходите подир други богове които не знаехте,
10 Дохождате после и стоите пред мене в този дом Върху който се призва моето име Та говорите: Отървахме се за да правим всички тези мерзости?
11 Въртеп разбойнически ли стана пред вас този дом Върху който се призва моето име? Ето, сам аз видях това, говори Господ.
12 Но идете сега към мястото ми което бе в Сило, Дето турих името си в начало, Та вижте що му направих За злодеянието на людете си Израил.
13 И сега, понеже направихте всички тези дела, говори Господ, И говорих ви, като ставах рано и говорех, и не послушахте, И зовах ви, и не отговорихте;
14 За то ще направя на дома върху който се призва моето име, На който се надеете вие, И на мястото което дадох вам и на отците ви, Както направих на Сило.
15 И ще ви отхвърля от лицето си Както отхвърлих всичките си братя, Всичкото Ефремово семе.
16 А ти не се моли за тези люде, И не възвишавай викане или молене за тях, Нито ходатайствувай при мене; Защото не ща да те послушам.
17 Не видиш ли що правят те в Юдините градове И по Ерусалимските улици?
18 Синовете събират дърва, И бащите кладат огъня, И жените месят тестото За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, За да ме прогневят.
19 Да ли мене прогневяват? говори Господ, - Не себе си ли за посрамяване на лицата си?
20 За то така говори Господ Иеова: Ето, гневът ми и яростта ми се изливат на това място, На человек, и на скот, И на полските дървета, И на земния плод; И ще се запали, и няма да угасне.
21 Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Приложете всесъженията си на жъртвите си, И яжте месо.
22 Защото не говорих на отците ви, нито им дадох заповеди За всесъжения и жъртви, В който ден ги изведох из Египетската земя;
23 Но това им заповядах и рекох: Слушайте гласа ми, И ще ви бъда Бог, И вие ще ми бъдете люде; И ходете по всичките пътища Които ви заповядах, за да благоденствувате.
24 Не послушаха обаче нито преклониха ухото си, Но ходиха в съветите си и в жестокостта на лукавото си сърдце, И отидоха назад, а не напред.
25 От който ден излязоха отците ви из Египетската земя До този ден Проводих всичките си раби пророците при вас, Всеки ден като ставах рано и ги проваждах;
26 Не ме послушаха обаче нито преклониха ухото си, Но ожесточиха врата си: Направиха по-зле от отците си.
27 За то ще им говориш всички тези думи Но те не ще те послушат; И ще извикаш към тях, Но те не ще ти отговорят.
28 Тогаз ще им речеш: Този е народът който не слуша гласа на Господа Бога своего Нито приема наставления: Истината изчезна и се изгуби от устата им.
29 Острижи косата си дъщи Ерусалимска, и хвърли я, И възвиси плач по високите места; Защото Господ отхвърли и остави рода на когото се прогневи.
30 Защото Юдините синове сториха зло пред мене, говори Господ: Туриха мерзостите си в дома Върху който се призва моето име, за да го осквернят.
31 И съградиха високите места на Тофет, Който е в дола на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум.
32 За то, ето, идат дни, говори Господ, В които няма да се нарича вече Тофет, Нито дол на Еномовия син, Но дол на клането; Защото ще погребват в Тофет доде не остане място;
33 И труповете на тези люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове, И не ще да има кой да ги плаши.
34 И ще направя да престане в Юдините градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще стане пуста.