19 Горко ми за съкрушението ми! Раната ми е болезнена; но аз рекох: Наистина това е моя болезн, и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми запустя, и всичките ми въжа се скъсаха; Синовете ми се отделиха от мене, и ги няма: Няма вече кой да разпъне шатъра ми И кой да дигне опоните ми.
21 Понеже пастирите станаха като скотове И не потърсиха Господа, За то не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22 Ето, слух шумен иде, И метеж голям от северната земя, За да превърне Юдините градове в запустение, Селение на чакали.
23 Господи, познавам че пътят на человека не зависи от него: На человек който ходи не е възможно да управя стъпките си.
24 Господи, накажи ме, но със съдба, - Не с яростта си, за да ме не довършиш.
25 Изливай яростта си на езичниците които не те познават, И на родове които не призовават името ти; Защото те поядоха Якова, И погълнаха го, и разориха го, И запустиха селението му.