16 Дайте слава Господу Богу вашему Преди да докара тъмнина, И преди нозете ви да се препънат по мрачните планини, И когато вие чакате видело, той да го превърне в смъртна сянка И да го направи мрак.
17 Но ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви, И окото ми ще се просълзи горко и ще пролее сълзи; Защото стадото Господне се завожда в плен.
18 Речете на царя и на царицата: Смирете се, седнете; Защото падна от главите ви Венецът на славата ви.
19 Градовете южни се затвориха; И няма кой да ги отвори: Всичкий Юда се заведе в плен, Цял се заведе в плен.
20 Дигни очите си та виж идещите от север: Де е стадото което ти се даде, - хубавите твои овци?
21 Що ще речеш когато те посети? Защото ти си ги научил да началствуват над тебе като князове: Не ще ли те хванат болезни както жена кога ражда?
22 И ако речеш в сърдцето си: Защо се случи това на мене? Поради множеството на беззаконието ти подигнаха се полите ти, Насилно се заголиха петите ти.