17 Но ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви, И окото ми ще се просълзи горко и ще пролее сълзи; Защото стадото Господне се завожда в плен.
18 Речете на царя и на царицата: Смирете се, седнете; Защото падна от главите ви Венецът на славата ви.
19 Градовете южни се затвориха; И няма кой да ги отвори: Всичкий Юда се заведе в плен, Цял се заведе в плен.
20 Дигни очите си та виж идещите от север: Де е стадото което ти се даде, - хубавите твои овци?
21 Що ще речеш когато те посети? Защото ти си ги научил да началствуват над тебе като князове: Не ще ли те хванат болезни както жена кога ражда?
22 И ако речеш в сърдцето си: Защо се случи това на мене? Поради множеството на беззаконието ти подигнаха се полите ти, Насилно се заголиха петите ти.
23 Може ли Етиопянин да промени кожата си, или рис пъстротите си? Тогаз можете да направите добро и вие които сте научили зло.