Еремия 14:2-8 BG1871

2 Юда ридае, и портите му са изнемощели: Седят наземи чернооблечени; И възлезе викът на Ерусалим.

3 И големците му проводиха малките си за вода: Отидоха при кладенците, и не намериха вода, Върнаха се с праздните си съсъди: Посрамиха се и се постидиха, и покриха главите си.

4 Понеже земята се разпукна Защото нямаше дъжд на земята: Земледелците се посрамиха, Покриха главите си.

5 И кошутата още роди на полето, И остави рожбата си понеже нямаше трева.

6 И дивите осли застанаха по високите места: Смъркаха въздуха като чакали: Очите им повенаха понеже нямаше трева.

7 Господи, беззаконията ни ако и да засвидетелствуват против нас, Ти направи заради името си; Защото отстъпленията ни се умножиха: На тебе съгрешихме.

8 Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скърбно време, Защо да си като пришлец на таз земя, И като пътник що свраща да пренощува?