6 И дивите осли застанаха по високите места: Смъркаха въздуха като чакали: Очите им повенаха понеже нямаше трева.
7 Господи, беззаконията ни ако и да засвидетелствуват против нас, Ти направи заради името си; Защото отстъпленията ни се умножиха: На тебе съгрешихме.
8 Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скърбно време, Защо да си като пришлец на таз земя, И като пътник що свраща да пренощува?
9 Защо да си като человек прехласнат, Като крепък който не може да избави? Но ти, Господи, всред нас си. И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.
10 Така говори Господ на този народ: Понеже възлюбиха да се скитат, И не удържаха нозете си, За то Господ не благоволи в тях: Сега ще си напомни беззаконието им, И ще посети греховете им.
11 И рече ми Господ: Не се моли за тези люде за добро.
12 И ако постят, не ще послушам викането им; И ако принесат всесъжения и приношения, Не ще благоволя в тях, Но ще ги уморя с нож и с глад и с мор.