1 И рече ми Господ: И Моисей и Самуил ако биха застанали пред мене, Душата ми не би се смилила за тези люде, Изпъди ги от лицето ми, и да излязат.
2 И ако ти рекат: Къде ще излезем? Тогаз ще им речеш: Така говори Господ: Които за смърт, на смърт; И които за нож, на нож; И които за глад, на глад; И които за плен, на плен.
3 И ще докарам на тях четири вида язви, говори Господ: Ножа за заклание, и псетата за влачене, И птиците въздушни, и зверовете земни, За пояждане и за изтребление.
4 И ще ги предам на тласкане по всичките царства на земята Заради Манасия сина на Езекия, Юдиния цар, За това което стори в Ерусалим.
5 Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6 Ти ме остави, говори Господ, Отишел си назад; За то ще простра ръката си върх тебе та ще те погубя: Дотегна ми да милея.
7 И ще ги извея с веялото в портите на таз земя: Ще ги обезчадя, ще изтребя людете си, Защото не се връщат от пътищата си.