6 Ти ме остави, говори Господ, Отишел си назад; За то ще простра ръката си върх тебе та ще те погубя: Дотегна ми да милея.
7 И ще ги извея с веялото в портите на таз земя: Ще ги обезчадя, ще изтребя людете си, Защото не се връщат от пътищата си.
8 Вдовиците им се умножиха пред мене повече от морския пясък: Доведох против тях, върх майката на младите, грабител на пладне: Докарах върх нея внезапно ужас и треперания.
9 Оназ която роди седем изнемощя, предаде дух: Нейното слънце зайде като беше още ден: Посрами се, и постидена биде; А останалите от тях ще предам на нож Пред неприятелите им, говори Господ.
10 Горко ми, майко моя, Защото си ме родила мъж за каране, И мъж за препиране с всичката земя! Нито дадох с лихва, нито ми са дали с лихва; А всеки от тях ме кълне.
11 Господ говори: Непременно ще те освободя за добро, Непременно ще направя неприятеля да се моли на тебе В бедно време и в скърбно време.
12 Желязото ще счупи ли желязото от север и медта?