3 О, горо моя в полето, Ще дам имота ти и всичките ти съкровища в разграбване, И високите ти за грях места по всичките твои предели.
4 И ти, ей, сама ти, Ще бъдеш изхвърлена от наследието си което ти дадох; И ще те поработя на неприятелите ти В земя която не си познала; Защото огън запалихте в яростта ми, И ще гори във век.
5 Така говори Господ: Проклет онзи человек Който се надее на человека, И прави плътта мишца за себе си, И на когото сърдцето се отдалечава от Господа.
6 Защото ще бъде като дивата мирика в пустинята, И няма да види когато дойде доброто; Но ще обитава в сухи места в пустиня, В земя солена и ненаселена.
7 Благословен онзи человек Който се надее на Господа, И на когото надежда е Господ.
8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И не ще види когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане от да дава плод.
9 Сърдцето е измамливо повече от всичко И твърде разтляно: кой може да го познае?