6 Защото ще бъде като дивата мирика в пустинята, И няма да види когато дойде доброто; Но ще обитава в сухи места в пустиня, В земя солена и ненаселена.
7 Благословен онзи человек Който се надее на Господа, И на когото надежда е Господ.
8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И не ще види когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане от да дава плод.
9 Сърдцето е измамливо повече от всичко И твърде разтляно: кой може да го познае?
10 Аз Господ изпитвам сърдцето, Опитвам вътрешностите, За да дам всекиму според пътищата му И според плода на делата му.
11 Както яребица която мъти което не е снесла, Така който придобива много богатство с неправда Ще го остави в половината на дните си, И в сетнините си ще бъде безумен.
12 Престол на слава възвишен из начало е Мястото на светилището ни.