12 А те казват: Напраздно! Защото подир умишленията си ще ходим, И ще направим всеки според жестокостта на лукавото си сърдце.
13 За то така говори Господ: Попитайте сега между езичниците, Кой е чул такова? Израилевата девица направи много ужасно нещо.
14 Ще остави ли Ливанский снег скалата на полето? Ще оставят ли хладните изтичащи води които идат от далеч?
15 Но моите люде ме забравиха, кадиха на суетата, И препънаха ги в пътищата им, във вечните стези, За да ходят в стези на път ненаправен,
16 За да направят земята си запустение и вечно звиздание: Всеки що минува през нея ще остане ужасен и ще клати главата си.
17 Ще ги разпръсна пред врага както източен вятър: Ще им покажа гърб, а не лице, в деня на злощастието им.
18 Тогаз рекоха: Елате и да намислим умишления против Иеремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк: Елате и да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.