14 Ще остави ли Ливанский снег скалата на полето? Ще оставят ли хладните изтичащи води които идат от далеч?
15 Но моите люде ме забравиха, кадиха на суетата, И препънаха ги в пътищата им, във вечните стези, За да ходят в стези на път ненаправен,
16 За да направят земята си запустение и вечно звиздание: Всеки що минува през нея ще остане ужасен и ще клати главата си.
17 Ще ги разпръсна пред врага както източен вятър: Ще им покажа гърб, а не лице, в деня на злощастието им.
18 Тогаз рекоха: Елате и да намислим умишления против Иеремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк: Елате и да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.
19 Внимавай на мене, Господи, И слушай гласа на онези които се препират с мене.
20 Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Напомни си че застанах пред тебе за да говоря добро за тях, За да отвърна твоята ярост от тях.