Еремия 2:1-7 BG1871

1 И слово Господне биде към мене и рече:

2 Иди та възгласи в ушите на дъщерята на Ерусалим и речи: Така говори Господ: Помня заради тебе Милеенето ти когато беше млада, Любовта ти когато беше невеста, Когато ме следваше в пустинята, В ненасеяна земя.

3 Израил беше свет Господу Начатък на рожбите му: Всичките които го пояждаха бяха повинни: Зло би ги постигнало, говори Господ.

4 чуйте словото Господне, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

5 Така говори Господ: Каква неправда намериха в мене отците ви Та се отдалечиха от мене, И ходиха вслед суетата, и се осуетиха?

6 И не рекоха: Де е Господ Който ни възведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, През място на пустота и на пропасти, През място на безводие и на смъртна сенка, През място по което не е минал человек И дето человек не се е населил?

7 И въведох ви в плодоносно място За да ядете плодовете му и благото му; И като влязохте осквернихте земята ми, И направихте мерзост наследието ми.