12 Ужасете се, небеса, в това, Настръхнете, смутете се премного, говори Господ.
13 Защото две злини направиха моите люде: Оставиха мене, източника на живата вода, И си изкопаха ровове, ровове разпукнати, Които не могат да държат вода.
14 Да ли е раб Израил? или домочадец? Защо стана плен?
15 Млади лъвове рикаха против него, издадоха гласа си, И направиха земята му пуста: Градовете му са изпогорени и ненаселени.
16 Синовете още на Мемфис и на Тафнес Строшиха върха на главата ти.
17 Не докара ли това ти сам на себе си, Защото си оставил Господа Бога твоего Когато те водеше в пътя?
18 И сега що имаш ти с Египетския път, Да пиеш водата на Сиор? Или що имаш с Асирийския път, Да пиеш водата на реката?