20 Понеже отдавна строших хомота ти, Разкъсах връзките ти; И ти рече: Не ща да бъда вече престъпница, Когато на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Лягала си блудница.
21 Но аз те насадих лоза избрана, Семе съвсем истинно; А ти как ми си се променила в похабени пръчки на чужда лоза?
22 За то ако и да се омиеш с нитро И да употребиш много сапун, Беззаконието ти пред мене остава си петно, Говори Господ Иеова.
23 Как можеш да речеш: Не се оскверних, Не ходих подир Ваалимите? Виж пътя си в дола, Познай що си сторила, Бърза камило що припкаш по кривите пътища.
24 Дива ослица навикнала в пустинята, Що смърка въздуха в желанието на сърдцето си, - В устремлението й кой може да я спре? Всички които я търсят няма да се трудят: В месеца й ще я намерят.
25 Възпри ногата си да не ходиш боса, И гъртана си от жажда; Но ти си рекла: Напраздно! не; Защото възлюбих чужденци, И подир тях ще ида.
26 Както се посрамя крадец когато се открие, Така ще се посрами Израилевът дом – Те, царете им, князовете им, И свещениците им, и пророците им, -