25 Възпри ногата си да не ходиш боса, И гъртана си от жажда; Но ти си рекла: Напраздно! не; Защото възлюбих чужденци, И подир тях ще ида.
26 Както се посрамя крадец когато се открие, Така ще се посрами Израилевът дом – Те, царете им, князовете им, И свещениците им, и пророците им, -
27 Които думат на дървото: Отец мой си ти, И на камика: Ти си ме родил; Защото обърнаха към мене гърб, а не лице Но във времето на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
28 И де са твоите богове които си правил за себе си? Нека станат, ако могат да те избавят Във времето на бедствието ти; Защото колкото са градовете ти Толкоз и боговете ти, Юдо.
29 Защо би искали да се съдите с мене? Всички вие сте отстъпници от мене, говори Господ.
30 Напраздно поразих чадата ви: Те не приеха поправление. Ножът ви пояде пророците ви Както лъв изтребител.
31 О роде, вижте словото Господне: Бил ли съм аз пустиня за Израил, Или земя на тъмнина? Защо говорят людете ми: Ние сме господари: Не щем да дойдем вече при тебе?