8 Защото като отворих уста, Вопия, викам, насилие и грабене; Защото словото Господне ми стана Поношение и присмех вес ден.
9 И рекох: Не ща да помена за него, Нито ще продумам вече в името му; Но неговото слово беше в сърдцето ми Като огън пламнал затворен в костите ми, И уморих се от да се въздържам, и не мога вече.
10 Защото чух клевета от мнозина: трепет от всекъде: Разказвайте, думат, и ще го разкажем. Всички с които аз бях мирен Гледаха да се спъна: думаха: Негли се измами, и ще превъзмогнем против него И ще му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като крепък борец, За то гонителите ми ще се спънат И не ще да превъзмогнат: Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно: Срамът ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на Силите, който опитваш праведния И гледаш вътрешностите и сърдцето, Да видя твоето отмъщение върх тях; Защото на тебе явих съдбата си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото освободи душата на сиромаха от ръката на лукавите.
14 Проклет денят в който се родих: Денят в който ме роди майка ми да не е благословен.