14 И ще наситя душата на свещениците с тлъстина; И людете ми ще се наситят с благостите ми, говори Господ.
15 Така говори Господ: Глас се чу в Рама, Ридание и горко плакане: Рахил оплакваше чадата си, И не рачеше да се утеши за чадата си, защото ги няма.
16 Така говори Господ: Спри гласа си от плач И очите си от сълзи; Защото делото ти ще се възмъзди, говори Господ, И ще се върнат от земята на неприятеля.
17 И има надежда в сетнините ти, говори Господ, И чадата ти ще се върнат в пределите си.
18 чух наистина Ефрема да говори с плач: Наказал си ме, И се наказах като неучен юнец: Върни ме, и ще се върна; Защото ти си Господ Бог мой.
19 Наистина откак се върнах разкаях се, И откак се научих ударих се по бедрото: Засрамих се, още и постидих се, Защото носих укора на младостта си.
20 Ефрем драг ли е мене син? Мило ли е дете? Защото колкото говоря за него, Все още го помня; За то се смущава утробата ми за него: Наистина ще се умилостивя за него, говори Господ.