16 Така говори Господ: Спри гласа си от плач И очите си от сълзи; Защото делото ти ще се възмъзди, говори Господ, И ще се върнат от земята на неприятеля.
17 И има надежда в сетнините ти, говори Господ, И чадата ти ще се върнат в пределите си.
18 чух наистина Ефрема да говори с плач: Наказал си ме, И се наказах като неучен юнец: Върни ме, и ще се върна; Защото ти си Господ Бог мой.
19 Наистина откак се върнах разкаях се, И откак се научих ударих се по бедрото: Засрамих се, още и постидих се, Защото носих укора на младостта си.
20 Ефрем драг ли е мене син? Мило ли е дете? Защото колкото говоря за него, Все още го помня; За то се смущава утробата ми за него: Наистина ще се умилостивя за него, говори Господ.
21 Възправи си белези, Направи си високи грамади, Тури сърдцето си в друма, В пътя през който си ходила: Върни се, дево Израилева, Върни се към тези твои градове.
22 До кога ще забикаляш, дъщи отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята: Жена ще окружи мъж.