37 Ето, ще ги събера от всичките места дето бях ги изпъдил в гнева си, и в яростта си, и в голямото си негодуване; и ще ги върна на това място, и ще ги населя в утвърждение;
38 и ще ми бъдат люде, и аз ще им бъда Бог;
39 и ще им дам едно сърдце и един път, за да ми се боят във всичките дни, за тяхно добро и за онова на чадата им подир тях;
40 и ще направя завет вечен с тях че няма да се върна от вслед тях, но ще им правя добро, и ще туря страха си в сърдцата им за да не отстъпят от мене;
41 и ще се радвам за тях да им правя добро, и ще ги насадя в тази земи с истина, с всичкото си сърдце, и с всичката си душа.
42 Защото така говори Господ: Както докарах върх тези люде всичко това голямо зло, така ще докарам върх тях всичкото добро което аз говорих за тях.
43 И ще се добият ниви в таз земя за която вие казвате: Пуста е, без человек или скот: предаде се в ръката на Халдейците.