23 И като прочетеше Юдия три и четири страници, режеше го с ножчето на писец и хвърляше в огъня в жаровнята, доде се свърши всичкият свитък в огъня на жаровнята.
24 И не се разтрепераха, нито раздраха дрехите си, царят и всичките му раби които чуха всички тези думи.
25 Още и когато Елнатан, и Делаия, и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, не ги послуша.
26 И заповяда царят на Иерамеила царевия син, и на Сераия Азрииловия син, и на Селемия Авдииловия син да хванат Варуха писеца и пророка Иеремия, но Господ ги скри.
27 И биде слово Господне към Иеремия след като изгори царят свитъка и словата които писа Варух от Иеремиевите уста, и рече:
28 Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките първи слова които бяха в първия свитък който изгори Иоаким Юдинът цар;
29 и на Иоакима Юдиния цар ще кажеш: Така говори Господ: Ти си изгорил този свитък, и си казал: Защо си написал в него и си рекъл: Вавилонският цар ще дойде непременно, и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея человек и скот?